Земята успокоява. Мирисът на прясно изорана почва поглъща умората и тревогата и ги превръща в устрем, в сила, в усмивка. Ароматът на рози омайва и те прави щастлив.

До 2012 г. предприемчивостта и трудолюбието на Атанас Рядков го подтикват да разработи малък бизнес, свързан с търговия на хранителни стоки. След това синът му, Неделчо Рядков разширява семейния бизнес в сферата на услугите със заведения и в сферата на строителството, като започва да извършва и строителни дейности.

До 2012 г., когато Неделчо и съпругата му Елена засаждат 2 дка маслодайна роза, за да могат да отпочиват от административната работа, с която са заети. Елена по образование е учител по БЕЛ. Неделчо се занимава с управление на семейния бизнес.

През 2013 г. от първите 10, а не 2 дка, както първоначално са си мислели да засадят, берат розов цвят.

Заради предприемчивостта и трудолюбието – основни ценности в семейството, до 2016 г. розовите насаждения стават 100 дка. Засадени са и първите лавандулови площи.

Сътресенията в пазара на розовия цвят ги карат да се замислят над идеята да построят своя розоварна. Романтичният ореол около използването на розово масло от дълбока древност засилва стремежа на Елена към изграждане на розоварна – място, в което ще се случва магията на създаване масло.

Така започва всичко.

Две години подготвят проектната документация и избират мястото на дестилерията. През 2019 г. подписват договор с ДФЗ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 50% от одобрените и извършени разходи по изграждане на предприятието.

Започват строителството в началото на 2020 г. Построяването на дестилерията с включително технолологичното оборудване и нафтово стопанство, се случва с помощта на синовете им – Атанас и Алекс.

С младежки устрем и  амбиция младежите всеотдайно се включват в работата, а 3 години по-късно в дестилерията е произведено първото розово масло и розова вода. За да продължат бизнеса и поемат работата в свои ръце Атанас започва да учи право, а Алекс – технология и дизайн на храни и ароматно-вкусови продукти.

Това е, разказан накратко, пътят на една осъществена мечта.

 

Насажденията

Село Радилово се намира в подножието на планината Родопи. Нашият край, освен че е много красив, е благоприятен за развитие на селското стопанство, в частност – отглеждане на маслодайни култури.

Според Атанас Пунев („Енциклопедичен речник за Пещера“, 2000 г.) „Маслодайната роза е пренесена в нашия край през първата половина на 19-и век. Майсторът дюлгерин Кръстьо Сотиров, пострадал при злополука в Казанлък, пренася първите корени гюл в Брацигово през 1846 г. Очевидец на розовите градини е д-р Константин Иречек (1854 – 1918), описал ги в книгите си „Пътуване из България“, 1888 г. и „Княжество България“, ч.2, 1893 г. В края на 19-ти и началото на 20-ти век в региона е имало много розови насаждения. През 1911 г. розовите насаждения в Пещерско са 2116 дка. След 1935 г. розопроизводството постепенно намалява.

В края на 19-и век в Пещера и околията розоварните или гюлпаните, както ги наричат, са около 10 с от 2 до 6 казана за преработка на собствен и на други производители цвят.

През последните години започна възраждането на един забравен повече от век отрасъл в Радилово – розопроизводството. До 1900 г. в селото се е отглеждала маслодайна роза главно в района на местностите Чашмите, Голям бряст, Алчака, Гьола. Имало е и розоварни в м. Чашмите, които са преработвали розовия цвят и са получавали прочутото розово масло. Впоследствие този отрасъл замира, за да започне неговото възраждане през 2003 г., когато се засаждат около 20 дка розови насаждения в местностите Чукарата и Горките.

Днес в община Пещера се отглеждат около 200 дка рози, като половината от тях са насаждения на „НАР-Рядков“ ООД с управител Неделчо Рядков. Насажденията са от роза дамасцена и малък процент роза алба. Преобладават засадените площи са в местността „Арапеница“ и месността „Йончовица“.

Лавандуловите насаждения са в местностите „Пелина“, „Мисирьов гьол“ в с. Радилово и в в с. Капитан Димитриево. Отглеждат се и маточина, лайка, бял равнец, общо 823 дка.

Единствената розоварна на територията на общината и в целия регион е нашата и тя може да преработи голяма част от добитата маслодайна продукция в региона.

 

Розобер

Розоберът или розовата кампания, наричана така с любов и надежда, започва около Гергьовден и продължава 25 – 35 дни. За да приберем розовата реколтата в кампанията са ангажирани цялото ни семейство и около 100 розоберачи, разделени в 4 бригади.

Розоберът започва рано – около 5,30 – 6,00 часа до 11,00 – 12,00 часа. След приключване на работния ден розоберачите предават набраното количество цвят и получават възнаграждението си за деня. Ранното ставане, омайният аромат на рози, надеждата на изгрева, утринната тишина, непрекъснатата работа независимо от атмосферните условия, бързането, състезанието кой повече ще набере (и ще получи), слънцето, пчелите и розовите бодли са част от емоцията на розовата кампания, чакана от розопроизводителите с вълнение и малко страх от неизвестното всяка година.

След приключване на кампанията масивите вече са зелени и с ръжда. Започва резитбата и обработката, за да се подготвят розовите храсти за следващата година, за следващата кампания. 

 

В дестилерията

Производството на розово масло става чрез преработка на розов цвят в степен на цъфтеж 3, 4 и 5 фаза чрез водо-парна дестилация. Доставеният свеж цвят веднага се подава към дестилационния апарат за дестилация. Розовият цвят се съхранява и транспортира до дестилационните апарати в полиетиленови торби, напълнени без натъпкване, затворени и оставени на сянка, изправени една до друга или легнали.

Съхранението е максимум до 15 часа. Дестилацията е в дестилационни апарати в съотношение спрямо обема му при поставяне на цвят 1 : 5. Технологичният процес е автоматизиран, като параметрите, които се следят са ниво на вода, температура на вода, дестилат и пара, налягане. Управлението е автоматично, като системата за управление е изградена съгласно спецификация.

При кохобацията (концентрация на първичния дестилат чрез многократна редестилация) се получават 80-90% от извличаното от цветовете масло. При кохобирането на първични и вторични дестилационни води след декантиране  се получава розово масло.

Маслото се отделя във флорентински съдове, а получаваният вторичен дестилат отново се включва в кохобационния цикъл до практически пълното извличане на етерично масло.

Розовото масло се отделя в конуса на флорентинския съд, преминава през фунарното стъкло, влива се във фунията, която е в центъра на фунарното стъкло и през тръба се източва.

При производство на розово масло средният рандеман е 3000 кг розов цвят за 1 кг розово масло.

В края на розовата кампания се произвежда розова вода.

Розовата вода се получава при дестилацията на цвят с вода. Дестилационните води след кохобацията са розова вода, която съдържа от 0,2 до 1,1 % етерично масло.

Лавандуловото масло се получава чрез парна дестилация. Суровината е лавандулови съцветия с дължина на съцветието от 12 до 14 см. Зареждането на суровината става в метален кош, който е поставен в дестилатора. Зареждането е ръчно, като задължително след подаване на суровината, тя се претъпква. Дестилацията се провежда в периодично действащи апарати. В 1 куб. м се поставят около 250 кг съцветия. Продължителността на дестилацията е около 1,50 часа.

Дестилатът от дестилационния апарат директно се подава във флорентинския съд и след приключване  на процеса маслото се изважда ежедневно и се съхранява във варели Полученото лавандулово масло в края на лавандуловата кампания се смесва в общ хамур.

Отдестилираната лавандулова суровина се изважда от дестилатора и са използва за получаване на компост.

Производството е съобразено с Добрата производствена и Добрата хигиенна практика /GMP – Етерични масла/, съгласно Регламент ЕО 852 от 2004г. и Регламент ЕО 1272 от 2008г.

Във всички производствени помещения е спазен принципа на поточност – суровини – обработка – опаковане – съхранение – експедиция.